четвъртък, 21 февруари 2013 г.

В бяло...

Здравейте, сръчковци! <3 :)

Липсвах ли ви вече? :D Ужас, всеки ден публикации, абсолютен спамер! :D Дано не ви дотегне, но аз се наслаждавам на блогърстването с пълни шепи! :)))))

Днес ви показвам една картичка, която няма много за разказване по отношение на техники и използвани материали. Искам по-скоро да обърна внимание (или както казват американските крафтърки: "to give credit") на предизвикателствата и талантливите феички, които ме вдъхновиха да направя тази картичка. С други думи, правеше ми се картичка, ама не знаех каква точно ми се прави, затова тръгнах на лов за вдъхновение, идеи и нови техники, които да изпробвам. :) Отново е нещо, което правя за първи път. Не казвам, че не е в мой стил, защото все пак не избягах много от любимите си техники... :) 

Ще започна с предизвикателствата, които ме вдъхновиха, а именно: 
  • Simon Says... White on white, което изпуснах за около час. :) Здраве да е! Много исках да пробвам да направя изцяло бяла картичка. Безспорно, най-страхотните бели картички, които съм виждала, са тези, направени с папки за релеф и шаблони за изрязване, но реших все пак да се пробвам... :)
  • CMC #14 Is This Love That I'm Feeling... - накара ме да се замисля дали скоро съм показвала любовта си към някой друг освен към Бебо... Ми, май не. Затова реших, че е крайно време да зарадвам мама с картичка по случай 8-ми март. :) 
  • Хоби предизвикателство №33: Скеч "Пролетта идва" - страхотният скеч на Мила и Танчето, който да си призная беше предизвикателство за изработване, но и истинско удоволствие! <3 Вместо банери, използвах панделка, подобно на картичката-вдъхновение на Мила. :) Темата за пролетта също успях да "вплета" - все пак е за 8-ми март. :)))) 
  • Забавлятелство 16: "Раздвижи се!", в което искам да се включа поне още веднъж! <3 :)))) Много ми харесва темата! Та се чудих как мога да "раздвижа" картичката малко. Реших, че искам интересна сгъвка. За да стои затворена картичката, ѝ трябваше кламерче, което малко поукрасих и мисля, че добре се върза.
Да ви покажа все пак и крайния резултат:



За тази интересна сгъвка ме подсети съвсем скоро Ани със страхотната си пролетна картичка, а цветята скъсах по урочето, което Ellie сподели. <3 :)



А, между другото, това май е и първата ми квадратна картичка - 10х10см е. Картинката е направена с бял ембосинг върху оризова хартия. 




С Фона доста се позабавлявах... :D Направен е от 1см кръгчета, изрязани с пънч (не мога да повярвам, че не направих цялата стая в конфети!) :D Използвах бордюрен пънч Doily lace на Martha Stewart. Сложих перлички и перлени сърца-брадс тук-там, някой и друг шев и та-даааа! :) Отвътре оставих място за пожелания.



Естествено, когато е чисто бяла картичката, винаги рискуваш да изглежда или много "постна", или много сватбена, но това е положението. :D Надявам се да се хареса! :)

А ми, това е за сега. :) Имам още 2-3 идеи за картички, които искам да реализирам, така че ме очаквайте отново съвсем скоро. :D 

Картичката ще включа в гореизброените предизвикателства (е, поне тези, които все още са активни). ;)

Приятен ден от мен, момичета! <3

J I J I.

сряда, 20 февруари 2013 г.

Момичешки мотор

Здравейте, момичета-кокичета! :)

Днешната картичка отново е "тайна", този път лети към България. <3 Тя е за рожден ден на моя много близка колежка и приятелка - Ели. Преди 4 години именно тя ме зариби по картичкоправенето, след което се отдаде на хиляди други занимания, смени много хобита - от готварство и сладкарство, през ноктопластика, до най-новата ѝ страст - моторите! Тъй като вече има книжка, реших аз да ѝ подаря първия мотор. :) Въпреки че последните няколко години Ели се променя много в търсене на това, което истински ѝ доставя удоволствие, мисля, че все още харесва розовия цвят. :) Затова заложих на него, а той винаги ми е харесвал в комбинация със светло зелено, резеда, бебешко синьо и бяло... 

Фокусът трябваше да е върху мотора естествено. От дълго време искам да пробвам paper piecing-a, нооо както споменах вече, имам само 1 сет печати и той не става за тази техника. :D Не съм ползвала и digi-та за сега, защото нямам принтер. Та се наложи сама да си измисля начин да си "препечатвам" картинката, която си нарисувах, върху различните хартии. Нарисувах си картинката на обикновен бял лист, надрасках опаката страна с графитен молив и минах по очертанията на картинката, за да я "отпечатам" на цветните хартии. :) Забавление на ниво занималня/предучилищна, ама съм доволна горе долу... :D Ето какво се получи:


Да живеят ножичките с декоративен ръб! <3 Докато се наканя да си взема Big shot, сигурно ще мине още година, та за момента ножичките спасяват положението. :D Тук съм използвала две от тях.


Фонът направих тип patch work с най-различни изрезки от хартии на Recollections, K&Co и някакви хартии от Слънчоглед, които реших, че си отиват. :) Исках да е с много малки квадратчета (приблизително 1,5 см), затова шиенето го спестих, да не се измести много фокусът от мотора. :) Бялото картонче на живо всъщност е с облачета, направени с Distress inks Tumbled glass и Peacock feathers, но снимките станаха твърде светли.

Не можех да оставя такъв момичешки мотор просто така, затова на някои елементи сложих Ranger Glossy и Crackle accents. Опитах се даже да му придам малко обем и дълбочина с флумастери. :D 


Картичката е с размери 7,8х10,5см. Тъй като отпред не намерих място да сложа посланието, го написах отвътре:



Надявам се картичката да се хареса както на вас, така и на получателката си. :) 

Хубава вечер ви желая, мили дами! 

J I J I.

вторник, 19 февруари 2013 г.

Първи опит за таг

Здравейте, талантливки! :)

Показвам ви първия си таг, който направих специално за сестрата на Бебо и моя зълва - Петя. :) Таг, а не картичка, защото чисто формално няма повод. Спонтанно ѝ харесахме едно пеещо плюшено прасе и решихме, че няма как да не ѝ го вземем. :D Та не вървеше подаръка да е "гол", затова предизвикана от точица втора на Тони, реших да спретна един таг. Любимият цвят на получателката му е лилав, затова е и преобладаващ. :)


Тагът се изважда напълно от джобчето си. Размерът му е 5х8см. 


Направен е с любимите ми напоследък Distress inks - Dusty concord, Peacock feathers, Peeled paint и Memento Dew Drop Pear tart. Черният ембосинг отново е направен с печатите на Stampendous - Charm Collection. Много богат и разнообразен комплект печати, на който не мога да се наситя, подобно на дистрес мастилата. <3 :)

Използвала съм картони Core'dinations и хартии на Recollections. Картонът пак скъсах по краищата, сложих и прозрачна плака. Украсих с няколко цветчета (направени с пънч), брадс и плетено на една кука цветче (подарък от моя колежка <3).


Както споменах, ще включа тага в предизвикателството на Тони. :) 
Забравих да спомена, че ще го включа и при Забавлятелство 16: "Раздвижи се" заради изваждащия таг. :)

Надявам се да ви хареса!

Усмихнат ден от мен!

J I J I.

понеделник, 18 февруари 2013 г.

Винтидж романтика

Здравейте, момичета! :)

Това е картичката, която направих за рождения ден на моя приятелка. В момента картичката лети към Америка, така че би трябвало да е изненада за получателката си. Надявам се Ани да не намери блог-местенцето ми преди да е видяла картичката си на живо. :D 
Картичката е с размери 8,5х10см. Основата е крафт картон, дистреснат с Distress ink Walnut Stain.


Фонът, наподобяващ дизайнерска хартия, си го направих сама с комплекта печати на Stampendous - Charm Collection. Започнах с бял картон, дистреснах с Distress ink Tea Dye. За отпечатването на изображенията съм използвала Distress inks - Peeled paint, Wild honey, Tumbled glass, Walnut stain и Versacolor ink Cinnamon.


Опитах се да не украсявам много от вътрешната страна, защото с Бебо искахме да напишем пожелание за Ани.



Подложих кафяв картон под фона за контраст. За пръв път скъсах ръба на картона и ефектът ми харесва. :) Добавих малко дантелка, зиг-заг шев, един брад перлено сърце и една епокси-пеперудка за акцент. 


Вдъхновението ми за тази картичка дойде от албума на Grace Taylor - Vintage Romance. :) Много ми харесаха как изглеждат "разхвърляните" винтидж елементи. :)

Дано ви хареса! <3 :) 

Поздрави и успешна нова седмица!

J I J I.

неделя, 17 февруари 2013 г.

Защо станах блогър...


Здравейте, мили момичета! 

Най-накрая се престраших да си направя блог. :) След година и половина сравняване на предимствата и недостатъците на Facebook vs Blogger, везните наклониха в полза на Blogger. Няколко са причините за тази дълго мислена, що-годе обмислена и значеща много за мен стъпка. Искам да ги споделя в този доста скучен първи пост. :) Току виж помогна и на някой друг, който се двоуми дали да се присъедини към блог-пространството.  

1. Желанието ми да ви следя, защото правите страхотни неща! Вашите творения са непресъхващ извор на вдъхновение за мен, всяка ваша публикация ме учи на нещо, а с коментарите си (поощрителни или критични) сте моето безпристрастно жури. :) 

2. Правя картички предимно за мои роднини и приятели и публикуването им в досегашния ми Фейсбук "блог" разваляше изненадата, а съм твърде нетърпелива, за да чакам картичката да пристигне при получателя си преди да я покажа. :) В блога ми предполагам, че няма да "надничат" много... ;)

3. Искам да показвам нови техники, материали, вдъхновения и т.н. с хора, които споделят моята страст по картичкоправенето. Фейсбук, както знаех от самото начало на създаването на страничката ми, не беше добра платформа за това. Да кажем, че преди година и половина, когато създадох ФБ страничката си, не бях узряла за истински блог. :)  

4. След като едва преди година събрах смелост да споделям публично творенията си, искам и да получавам вашите отзиви. Аз самата нямам профил във ФБ по ред причини, а и да имах, щях да избягвам да пиша коментари във ФБ "блогове". Не бих смесвала личния си живот с хобито или професията си. Явно не само аз възприемам нещата така, а това ме лишаваше от ценните коментари на повечето от вас.

5. ФБ не ми дава свободата да персонализирам страничката си по начин, който да отговаря на мен и моя стил.

6. На последно място, искам да участвам в предизвикателства, игри, giveaways, candies, да се "кича" със значки... :D Това е или невъзможно, или с много по-ограничени възможности без да имам собствен блог.

Чисто егоистично, не исках повече да се лишавам от всички тези предимства на блог-пространството и ето ме тук - новоизлюпил се блогър. :)))) Надявам се в бъдеще с вашата подкрепа да успявам да поддържам това местенце уютно и вдъхновяващо, за да се "отплатя" поне частично за това, което получавам от вас. :)

Благодаря ви, момичета! <3 :) 

P.S.: Предварително искам да се извиня за употребата на английски думи и изрази в публикациите си, но понякога или не ми идва думата на български, или просто на английски изразът звучи по-добре. :)