Здравейте, мили мои!
Правеше ми се есенна картичка. Дам, и тук дойде есента... замириса на дъжд и опадали листа, започна да вали и задуха студен вятър. Честно, ако не бяха красивите багри по дърветата, сигурно есента щеше да ми е доста антипатична. Но не е. :) Всеки сезон има своето очарование. :)
Знаете (а може би не?), че аз мои картички у нас нямам, с изключение на тези подарени на Бебо. Винаги първо мисля за кого я правя и докато се пипкам с шиенето бод по бод, си мисля за този човек. За тази не се чудих дълго кой би харесал есенна картичка. Тези, които я следим, често сме чели в блога ѝ, че есента е любимият ѝ сезон. И понеже наближава Денят на кардмейкинга, Вили, реших да те поздравя с тази картичка. :) Ти си не само извор на вдъхновение, но и крафтър, когото много уважавам и от когото много научавам. :) За някои може и да е странно (за мен самата е странно, като се погледна отстрани), че правя картички, ей така, за хора, които не познавам лично. Повярвайте ми обаче, че толкова много научавам за хората от това, което пишат в блоговете си, че имам чувството, че ги познавам лично. Ако съм видяла и снимка на човека, в която да въплътя виртуалния Аз, пък съвсем губя представа, че този човек не го познавам лично... :D
Та картичката отново е с печат на Saturated canary - Let it rain. Нещо съм се зарибила по тях моментно. Сигурна съм, че след още 2-3 печата ще ми мине. :D Bear with me! <3 Фонът също е печат, на дървено блокче - от тези за левче от битака. :) <3 Всичко оцветих с акварелни моливи. :)
Шев, отново. Този път обаче реших да го направя в така модерния напоследък ombre look - преливащ се от оранжево в жълто, зелено и синьо. На снимките не се вижда... :-/ От 2 дни дебна поне 1 мин слънце да изгрее, ама нейсе - смрачило се е толкова, че фотоапаратът едвам фокусира, да не говорим за отразяване на истинските цветове на картишока. :( Както и да е, де, направих макар и доста тъмни снимки, но туй то.
"Навалях" всичко с порядъчно количество капчици Glossy accents. Глоснах и ботушките, за да изглеждат гумени. :)
Отвън не намерих място за посланието. Исках да се вижда поне малко от фона, за който прекарах немалко време в оцветяване. :)))) Затова го написах отвътре.
Когато ми е тъпо, мрачно или съм изгубила mojo-то си, блогът на Вили и още 2-3 местенца винаги могат да оправят настроението ми или да ми помогнат за някаква хрумка. :) Това стои и зад посланието.
Ще се включа в 2 предизвикателства:
Надявам се да ви хареса картичката и най-вече на получателката си!
Пожелавам ви една ползотворна седмица и ха дано поне малко надзърне бате Райко иззад облаците! :)
Поздравчета,
J I J I.
P.S.: Един бърз monthly life update - да видите Шушулката колко е пораснала. <3