Винтидж бебешка количка {Vintage baby pram}

Здравейте, мили талантливки! :))) <3

Много благодаря за сладките ви коментари за Калина и за това, че ме радвате с вашите проекти в моята Почерпка! <3 Истинска наслада за окото! <3 :)))) Отсега обаче ме е страх като си помисля, че трябва да избера само един да вземе наградката...

Днес ще ви покажа резултата от 3ч откраднато време за картичка. :) Не е нищо особено, но е много специална за мен поради 2 причини. 

Първо, печатът е първият ми монтиран на дървено блокче гумен печат и си го взех за 1 франк от битака тук. :)))) Няма такъв удар! Както казват братята хамериканци: It was a steal! :D Не се стърпях като видях тази ретро количка - мечтая си за такъв печат още от ето тази моя картичка, която е от миналия юни. <3 Е, както се досещате, от 2 кашона с дървени печати, нямаше как да не си взема поне още 2. :)))) Тях ще ви ги покажа в други картички, надявам се скоро. Толкова бях щастлива като си ги взех, че направо подскачах като хлапак на път за вкъщи. Печатите бяха абсолютно неизползвани и подозирам, че продавачката идея си нямаше за реалната цена на нов такъв печат и колко евтинко ми ги харизва. :) Както и да е, МНОГО съм доволна и мисля днес пак да се разходя до там. :) Между другото, да ви споделя - бях повече от впечатлена от качеството на отпечатаното изображение! <3 Със силиконови печати не мога да постигна такава детайлност. Може би защото много натискам, а те са по-меки. 

Другата причина тази картичка да е толкова специална за мен е получателката. :) С Надето учихме заедно от 1-ви до 7-ми клас и бяхме много близки. После взеха, че ни приеха да учим заедно и в гимназията, та така до 12-ти клас на един чин. :) След това кандидатствахме различни дисциплини в СУ ииии пътищата ни се разделиха. :) Виждахме се от време на време. Все едно още бяхме в училище - изобщо не ни се бяха променили отношенията, въпреки че се виждахме само 2-3 пъти годишно. После аз заминах за Швейцария с Бебо и съвсем спряхме да се виждаме и чуваме с Надето. До миналия юни, когато ни покани на сватба. :) Е, ние бяхме в САЩ и нямаше как да отидем. Оттогава мен ме "завъртя шайбата" и не се бяхме чували 1 година. Преди 3 дни ѝ писах в скайп, да я питам как върви живота. :) Тя видя аватара ми и много се зарадва - Калина се кипри там. :D И каза, че няма много време напоследък и ми прати снимка - бебешка снимка. <3 Няма такава радост! :)))) Като видях Огнян каква е скица и как се хили на снимката... <3 Само 3 седмици е по-голям от Калина, така че отсега ни е кандидат-жених. :D Та се оказа, че с Надето сме били бременни по едно и също време и не сме знаели една за друга. Не знам дали е случайност, но винаги съм си мислила, че с нея ще родим заедно... Просто твърде голяма част от живота си прекарахме заедно и всичко, което ни се случваше, се случваше и на двете. :) <3 

Стига съм ви разправяла детско-тийнейджърски спомени! :) 

Добре, че няма много за разказване по картичката, че този пост вече клони към безкрайност. :D Направена е предимно от крафт картон - най-доброто решение за една ретро картичка според мен. В центъра около количката оцветих фона с бял молив, за да изпъкне изображението. "Заземих" я с малко кафяв молив под колелата. Сложих брадс за акцент и малко тюркоазени течни перли. Малка висулка-шишенце, шев и готово. :) Казах ви, че стана бързо. :D А, и дизайнерската хартия ми е много любима - на K&Company е, купих я на парче от Америка. <3

Отвътре посланието е вдъхновено от мой близък приятел, който написа тази сентенция като коментар към една от снимките ми с Калина във Фейсбук. :) <3 С него поздравявам всички майки. :)

Ще включа картичката в:

• Card Mania Challenges - CMC#23 Use Kraft Paper
• TokBobok - TBC#1 Anything goes

Това е от мен, сладури!

Пожелавам ви усмихнати събота и неделя! <3

До скоро! :)

J I J I.